ПРИЗЛЯ̀ВА МИ несв.; призлѐе ми,
мин. св. призля̀ ми, св., непрех. Разг. Започвам да се чувствам зле, става ми зле; прилошава ми, долошава ми. Параходът си прави път през морето, мъничко люшка, на някои им призлява, повръщат. Сл. Македонски, ЕЗС, 106. — Пък ако дойдат и ме подирят, ще кажеш, че съм отишъл в Черешово до доктора. Призляло ми нощес, въртял съм се насам-натам, па като съм се посвестил на ранина, тръгнал съм да диря лекарства. Кр. Григоров, И, 115. Първият по-силен пристъп на това противно гадене дойде цял месец подир Василовден, на Сретене Господне, когато ѝ призля сред навалицата в църквата, много душна от миризмата на тамяна и запалените вощеници. А. Христофоров, А, 252-253. Той скри лице в ръцете си. Уплашена да не му призлее, Мария стана и внимателно докосна рамото му. А. Наковски, МПП, 221. От време на време ѝ призляваше и я обливаше пот. Тя прималяваше и се отпускаше в разстланото легло. Ст. Даскалов, СЛ, 414.Виж повече